ПООПЛАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООПЛА̀КВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поопла̀ча се, ‑еш се, мин. св. поопла̀ках се, св., непрех. Оплаквам се малко. Тя се е пооплакала от нея, дето я е оставила сама да върши едно-друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 233. Единствената му утеха на офицер от старата царска армия беше да се пооплаче, че не е успял да осъществи таланта си на командир с големи качества и е останал все на същото равнище, на което го бе заварила Втората световна война. Ив. Мартинов, СНУ, 15. Не мога да понасям повече. Ще ми се да ти се пооплача, та дано ми олекне. П. Бобев, ЗП, 65. Кога Пенчю прекалеше с лошевините си, тя са пооплачеше скритом на баща му, който, след като си го поизповядаше добре, направяше Пенчя да бъде донейде си мирен. Ил. Блъсков, ПБ, 84. Да ти кажа, да ми кажеш, / и да ти са пооплача / от моята пуста майка — / как ма кълне и проваля: / кого либа — да ни земна, / кого лъжа — да го земна. Нар. пес., СбНУ III, 42.