ПООПОЗНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООПОЗНА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поопозна̀я, ‑а̀еш, мин. св. поопозна̀х, св., прех. Опознавам (в 1 знач.) малко, до известна степен. Чичо Георги хваща за ръка калфата си и потегля из града — ще трябва Константин да поопознае тоя "бамбашка" град, разпрострял се толкова надлъж и нашир. Хр. Бръзицов, НЦ, 12. Василе, мама, как можахте да окепазите тъй детето, внука ми? .. Гражданинът отговорил, че не всичко е оцветено в такъв трагически тон, че Дончо няма да пропадне и не е зле да поработи някъде една година, да поопознае живота. П. Незнакомов, СМ, 46. На комунизъм те избива тебе, братко, ама още се пазиш, опипваш почвата .. Пък после като ни поопознаеш повече, ще разбереш, че почвата е готова. П. Незнакомов, БЧ, 31. поопознавам се, поопозная се страд., възвр. и взаим. Посближихме се младежите от селото, поопознахме се. Па да ти кажа, нали младост пуста... Хич нищо не я спира. И направихме си ние нещо като дружество. Кр. Григоров, Н, 100. Отначало страняхме от нашия нов съученик .. Но после, когато се поопознахме, разбрахме, че Марин е много сърдечно и пожертвователно момче. Ив. Давидков, КХ, 81-82.

ПООПОЗНА̀ВАМ СЕ несв.; поопозна̀я се св., непрех. Остар. С предл. с. Опознавам се, запознавам се с някого, нещо малко, до известна степен; позапознавам се. Няколко в притеснение ся намирах, догде да ся поопозная със селяните. АНГ I, 76. Като се .. поопозна с новата си работа, .. Прангата рече да се заеме и с онова, което бе най-важно за него. Т. Влайков, Съч. III, 212-213. Смъртта дава край на сяко едно зло, а аз би желал да са поопозная малко по-отблизо с това зло. Л. Каравелов, Съч. V, 97-98.