ПООПЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООПЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поопъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поопъ̀нат, св., прех. Опъвам (в 1, 3, 4, 6, 7 и 8 знач.) малко, до известна степен. Той .. поопъна ръкавите и полите на палтото си и тръгна към полянката. Д. Ангелов, ЖС, 306. Орце се поизправи, поопъна плещи и изгледа другарите си. Д. Спространов, С, 43. Дали не можеше да се излезе от този затвор, помисли си Ленко. Той напипа ключалката на вратата и я поопъна. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 331. поопъвам се, поопъна се страд.

ПООПЪ̀ВАМ СЕ несв.; поопъ̀на се св., непрех. Опъвам се (в 1, 2, 4 и 5 знач.) малко. Аз и когато Авджи Михал ми заповядваше пак се поопъвах, а сега слушах каквото ми кажеше тя. Й. Йовков, ЖС, 156. Илче самодоволно се усмихна — познаваше избухливия нрав на баща си — поопъне се, повика и най-после се съгласи. Д. Спространов, ОП, 65. — Предложих на Коста да влезем в ресторанта. Поопъна се, но като му повторих по-твърдо, склони. В. Турийски, Д, 58.