ПООСТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООСТА̀ВАМ, ‑аш, несв.; пооста̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Оставам за известно време там, където съм. При влизането ми [в механата] всички ме изгледаха, подканиха ме да седна, но аз, макар да ми се искаше да поостана и се поразговоря с някои селяни, трябваше да си вървя, защото и така бях закъснял. Хр. Максимов, ЗР, 44. И след като изкълват просото, кокошките поостават някое време на двора: чакат още. Й. Йовков, АМГ, 200. — Ти си върви, дъще... Аз ще поостана. Може да потрябвам нещо. Ст. Марков, ДБ, 245.

2. Оставам, изоставам малко; поизоставам. Но другарят ми безропотно вървеше, та покорно го следях и аз, макар и да пооставах надире. А. Страшимиров, УШ, 30. Като преминаха [конете] дълбокия път на Балтей и излязоха къде голямата равнина, забеляза се, че единът кон взе да поостава. Ц. Гинчев, ГК, 259. Той поостана надире, за да остави да минат и другите изпращачки покрай него. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 101. Мъжът поостана малко назад, и, като се доближих до него, каза ми, че да се не случи нещо зло, по-добре е да хванем ний с Никола гората. Ив. Докторов, ЗД, 81.