ПООТБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООТБЍВАМ, ‑аш, несв.; поотбѝя, ‑ѝеш, мин. св. поотбѝх, св., прех. и непрех. Отбивам2 (в 1, 3, 4 и 6 знач.) малко. Той поотби колата малко встрани от пътя и спря. поотбивам се, поотбия се страд.
ПООТБЍВАМ СЕ несв.; поотбѝя се св., непрех. 1. Отбивам се (в 1 и 3 знач.) малко, за кратко време. — Дойдох .. да се повидя пак с тебе. Знаеш, работа много, пък все трябва човек да се поотбие при някой приятел за отмора. С. Чилингиров, ПЖ, 41. На свой ред и тя попита за това-онова, макар че на връщане от работа се поотбиваше за малко у майкини си. Г. Караславов, ОХ III, 76-77. А кога са случи да са срещнеш с някой си на пътя, .. на по-почтените похвално е да са поотбиеш от пътя. Р. Попович, Х, 146.
2. Само несв. Отбивам се (в 1 и 3 знач.) от време на време за малко, кратко време. — Ами защо се не поотбиваш сегиз-тогиз при мойто момче, бае Стойно, да се повидим и почерпим? Т. Влайков, Съч. III, 172.