ПООТВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТВА̀РЯМ, ‑яш, несв.; поотво̀ря, ‑иш, мин. св ‑их, св., прех. Отварям (в 1 и 8 знач.) малко или за кратко време. Вечерта Петранов се върна много късно... Той поотвори вратата на спалнята, погледна вътре, но като видя, че там всичко спи, затвори тихо и отиде в малката стаичка, която преди това служеше за килер. М. Кремен, СС, 64. Овчарят поотваряше клепки, да го види Джонката, че слуша, но вече не се обади; взе да диша равно, дълбоко. Н. Нинов, ЕШО, 105. Никола си поотвори очите и като каза, че му се спи още, помоли ме да си легна и аз, да си отспиме, че после ще станем. Ив. Докторов, ЗД, 53-54. Течение от студен въздух не требува направо да ся досяга до спящий [човек]; но в ближни стаи прозорците могат да бъдат отворени без страх ..; ако няма ближния стая, то можем в горящо время да поотваряме малко горните стъкла на прозорците на спалнята. Лет., 1873, 77. поотварям се, поотворя се страд.

ПООТВА̀РЯМ СЕ несв.; поотво̀ря се св., непрех. 1. Отварям се малко или за кратко време. Вратата се поотваря и се чува пак грамофон. Ив. Вазов, Д, 27. Малките ѝ [на девойката], като с парица цепнати, алени устца едва-едва се поотвориха и зад тях видях два реда маргаритни зъби, които бяха възхитителни. Н. Попфилипов, РЛ, 8. Челебията бе наследил от баща си доста имот, но не се задоволи с него, а като се поотвориха пътищата и търговията с Битоля и Солун стана по-свободна и по-сигурна, почна да търгува с кожи. Д. Спространов, ОП, 61. Поотворих очи и видях, че моята носилка я командуваше Петър Иванов, нашият лазаретний офицер. Китка V, 1887, 14. В същия ден на заранта, във Варна валя малко дъжд и отпосле ся поотвори времето, заваля пак от четири часа. Дун., 1866, бр. 82, 1.

2. Ставам малко по-отворен, по-общителен. Дадоха ѝ възможност да живее .. Затуй напоследък тя се поотвори и стана някак си по-весела и по-гостоприемна. К. Калчев, СР, 67. От кахър той наминал в една къща, напил са и излязал с момците наедно на седянка; тук той позабравил кахър, поотворил са и седнал до една мома. Ил. Блъсков, ЗК, 155.