ПООТВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТВЍВАМ, ‑аш, несв.; поотвѝя, ‑ѝеш, мин. св. поотвѝх, прич. мин. страд. поотвѝт, св., прех. 1. Отвивам (в 1-3 знач.) малко. Погледна в цедилката, поотви момиченцето. Б. Несторов, АР, 94. Поотвиваш кранчето на чешмата, за да не замръзне.

2. Само несв. Отвивам (в 1 знач.) от време на време. Тя цяла нощ бдеше, поотвиваше и пак завиваше болното дете. поотвивам се, поотвия се страд. и възвр. Легнаха си. Тъмнината бързо унесе Камен и той скоро заспа. Но от Златка сънят бягаше .. Тя се поотви малко, като внимаваше да не събуди мъжа си. Й. Гешев, ВТ, 58. Вътре беше студено и момичето лежеше отрупано с черги .. Тя [Райка] се поотви, хвана едната ръка на Матьо и леко стисна грубите му пръсти. Д. Ангелов, ЖС, 235.