ПООТВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТВЛЍЧАМ, ‑аш, несв.; поотвлека̀, поотвлечѐш, мин. св. поотвля̀кох, поотвлѐче, прич. мин. св. деят. поотвля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. поотвлѐкли св., прех. Отвличам (в 4 знач.) малко, за кратко време. Погледът на Кевенхюлер беше особено настойчив и князът разбра, че ще е добре Каравелов да си поотвлече вниманието с тази наистина вече стара история. В. Геновска, СГ, 97. поотвличам се, поотвлека се страд.

ПООТВЛЍЧАМ СЕ несв.; поотвлека̀ се св., непрех. Отвличам се (в 1 знач.) малко, за кратко време. Често пъти в такива случаи и аз се поотвлеча от тези грижи и безпокойства. Т. Влайков, Д, 1890, кн. 11, 495.