ПООТДАЛЕЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТДАЛЕЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поотдалеча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Отдалечавам малко. Жени наблюдаваше, пресмяташе, правеше догатки, но не можеше да разбере защо учителката се бави и не тръгва с годеника си. Може да е имало нещо помежду им, което ги е поотдалечило един от друг, ала нали Дундов беше дошъл да я отведе? Б. Несторов, СР, 220. поотдалечавам се, поотдалеча се страд.

ПООТДАЛЕЧА̀ВАМ СЕ несв.; поотдалеча̀ се св., непрех. Отдалечавам се малко, в някаква степен, на известно разстояние. По-сетне, когато се поотдалечи [капитан Младенов] от бойното поле и почна да не чува вече възторжените викове на другарите си — победители — той усили крачки и припряно зачести към тях си. Ц. Церковски, Съч., III, 134. Илари се кротна над големия вир да лови риба, а Ханко и Бела се поотдалечиха на двадесетина крачки. А. Гуляшки, ЗВ, 590. Когато файтонът се поотдалечи и завиваше вече из една улица, Хрисантов се извърна. Ив. Вазов, Съч. VI, 213. — Не вярвам от любов към пустинята да си дошъл тук. Избяга, нали? Младенов разбра за какво бягство го питаше и отвърна: — Да! След това, което ме сполетя, исках да се поотдалеча от приятелите си. Х. Русев, ПЗ, 172. Додето беше Стоянка хубавичка с дълги черни коси .., той я любеше и ѝ даваше добра надежда; но откак от трудове, от студове и пекове погрозня, той захвана да са поотдалечава и, като малко богат, срамотно му идеше да люби една вече изпаднала на чужди врата мома. Ил. Блъсков, ЗК, 108.