ПООТЛЕКВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТЛЀКВА МИ несв.; поотлѐкне ми св., непрех. Остар. и диал. Отлеква ми, олеква ми малко, в известна степен; поолеква ми. Лило и сам не знае откъде и как бликнаха сълзи на очите му. Но усещаше като че му поотлеква от тях. М. Георгиев, Избр. разк., 55. Взе, та го [болния] поразслаби и го поразтри с дървено масло. — Поотлекна ми, дядо Тодоре, рече болният, трий още... Ц. Гинчев, ГК, 266. Поотлекна ми на сърцето, господа! Но за твърде кратко време ми поотлекна. Ал. Константинов, БГ, 20. — Кажи ни нещастията си и ний може да те утешим.. — Не ся надявам; но може да ми поотлекне, като ви кажа страданията си. В. Друмев, НФ, 94.