ПООТМЕСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТМЀСТВАМ, ‑аш, несв.; поотмѐстя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отмествам на съвсем малко разстояние; поизмествам, попремествам. Той се изправи, поотмести стола встрани и погледна часовника си. А. Гуляшки, ДМС, 86. Тя ме погледна, поотмести с ръка падналото над очите ѝ снопче кестенява коса. Б. Болгар, ОП, 80. Боздугански сегиз-тогиз поотмества глава и поглежда. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 30. Поисках му разрешение да махна превръзката си, но той не ми позволи. Аз обаче .. тихичко и без никой да забележи, поотместих леко кърпата от носа си и погледнах към земята. Т. Нейков, ЗДК (превод), 330-331. поотмествам се, поотместя се страд.

ПООТМЀСТВАМ СЕ несв.; поотмѐстя се св., непрех. Отмествам се на съвсем малко разстояние; поизмествам се, попремествам се. Петро веднага се излегна край огъня и кучетата се поотместиха, за да се разположи по-удобно. Й. Радичков, НД, 143. Вратнята беше залостена отвътре с камък. Старецът натисна и камъкът се поотмести. Г. Караславов, Избр. съч. V, 164. На сватба ли отиде, щом влезе в гостната одая — всички млади ще ѝ станат, а старите ще се поотместят да ѝ сторят място да седне. Д. Немиров, Б, 163.