ПООТРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООТРА̀СТВАМ, ‑аш, несв.; поотра̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах и поотраста̀, ‑ѐш, мин. св. поотра̀стох, прич. мин. св. деят. поотра̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., непрех. Отраствам1 (в 1 знач.) малко. Четиринадесет деца роди тя.. Ама нали нямала късмет сиромашинката — тъкмо кога поотраснаха и заякнаха, легна, та умря. Г. Караславов, ОХ I, 444. Когато поотраснах и можех сам да се храня, пращаха ме да паса шилета с други деца. И. Петров, ПР, 30. — Сватове ли? Хе-хе-е — каза дядо Славчо, като се поухили. — Ако е късмет, защо да не може, дядо Хаджия? Нека да поотрасте, че е още малка, па вече както е рекъл Господ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 121. Лозан ходи на работа, тя остава у дома да гледа децата. Като поотрастват, тръгва — в кооперация по оптика. Нов., 2006, бр. 104, 6. В детинство той са учил в селската при черковата
килия.., а като поотрасъл, учил са в Арбанаси и в Търново. Лет., 1876, 35.