ПООТРЕЗНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТРЕЗНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поотрезнѐя, ‑ѐеш, мин. св. поотрезня̀х, прич. мин. св. деят. поотрезня̀л, ‑а, ‑о, мн. поотрезнѐли, св., непрех. Отрезнявам малко, не напълно; поизтрезнявам. Когато се върна поотрезнял, завари на масата си Сокол Иванов да разговаря разпалено с двама млади. М. Грубешлиева, ПИУ, 198. Стрина Митра, поотрезняла и разведрена от хладната пролетна утрин, рече: — Заповядай, Райчо. Кр. Григоров, Н, 145. От уважение към своя приятел капитан Блъд извади лулата от устата си, опита се да поотрезнее, стана и се поклони. Ал. Хрусанов, КБ (превод) [еа]. Наплискай си лицето с вода да поотрезнееш. △ Когато поотрезня, забеляза, че от съседната маса го гледат.