ПООТСЛАБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООТСЛА̀БВАМ1, ‑аш, несв.; поотсла̀бна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Отслабвам1 малко, ставам малко по-слаб. От вършитбата и честото ходене на лов той беше поотслабнал и почернял. Ем. Станев, ИК I и II, 433. Последнята година, когато бе поотслабнала, зела бе да се подпира с тояжка. Т. Влайков, Съч. II, 299. Бурята постепенно поутихваше и дъждът започна да поотслабва. П. Стъпов, ГОВ, 131. Когато слънцето изви златния си кръг към пладне, горещината малко поотслабна. Цв. Минков, МЗ, 39. — Слухът ми и без това е поотслабнал, сега, като превързах и ушите, да ги стопля, съвсем не чувам. Ни вой на вятър, ни кучешко ръмжене! Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Вятърът поотслабна.
ПООТСЛА̀БВАМ2, ‑аш, несв.; поотсла̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отслабвам2 малко, правя нещо да стане малко по-слабо. — Те [моряците] се отпуснаха, поотслабиха строгия режим. П. Вежинов, ДБ, 119. Той помисли да поотслаби малко силата на своите думи, затуй захвана с един по-благ и кротък глас. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 382. Исак: — И не са малко, Драгомире: петдесет хиляди отбрани войника. Драгомир: — Дано по-скоро навлязат! Тогава Петър ще поотслаби малко обсадата. В. Друмев, Съч. I [еа]. Възелят на Източния въпрос.. може да са разсече само чрез страшните усилия на войната. Дипломацията ще продължава само да го развързва и да го поотслабва. СПл, 1876, бр. 21, 83. поотслабвам се, поотслабя се страд. През 60‑те години нещата се бяха размърдали .. Беше станало ясно, че болшевишкият комунизъм не върви и терорът трябва да се поотслаби. ДП, 2002, кн. 49 [еа].
ПООТСЛА̀БВАМ СЕ несв.; поотсла̀бя се св., непрех. Отслабвам се малко, в известна степен; поотпускам се. Превръзката се е поотслабила, затегни я.