ПООТСТРАНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТСТРАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поотстраня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Отстранявам (в 1 знач.) малко, леко или за малко, за кратко време. Когато го прегърна тя [майка му] и нацелува, също както някога, в люлката му, той нежно я поотстрани, без да я изпуща и той от ръцете си. Д. Талев, И, 304. Като поотстрани Гороломова, за да мине, тя се затича подир Фроса. Й. Йовков, ПГ, 231. поотстранявам се, поотстраня се страд.

ПООТСТРАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; поотстраня̀ се св., непрех. Отстранявам се (в 1 и 2 знач.) малко, леко или за малко, за кратко време.

Селянинът се поотстрани, разгледа пътя под колелата, разгледа конете,.. после отведнъж запсува и заудря конете с камшика. Й. Йовков, ПГ, 193. Очите на царя заиграха уплашено, после той кимна мълчаливо и подръпна юздата на коня си, да се поотстрани. Д. Талев, С II, 169. Хаджи Андреица се поотстрани, за да погледне по-добре свата си. В. Геновска, СГ, 136. Майстор Брайно (който в това време се е поотстранил, оглеждайки черквата, се повръща). — Мене у Христа ми е надеждата! П. Тодоров, Събр. пр II, 70. ^● Обр. Отнесен в миналите дни, / в мечти вълшебни, сладки, / духът ми се поотстрани / от тез стени, останки. Ив. Вазов, Съч. IV, 66.