ПООТТЕГЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТТЀГЛЯМ, ‑яш, несв.; пооттѐгля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Оттеглям (в 1 знач.) малко, на малко разстояние; поотдръпвам. Марийка си пооттегли лицето, погледна го с премрежени очи и го целуна по бузата. А. Страшимиров, Съч. I, 247. Поп Георги ма хвана за ръкава, пооттегли ма малко настрана. Знан., 1875, бр. 4, 50. Пооттеглете колата, за да мине другата. пооттеглям се, пооттегля се страд.

ПООТТЀГЛЯМ СЕ несв.; пооттѐгля се св., непрех. 1. Оттеглям се малко, на малко разстояние; поотдръпвам се. Той хвана ръката ѝ и я сложи на коляното си. Катя се пооттегли и понечи да стане. Ст. Чилингиров, РК, 85. Турчинът беше успял да надникне над грозната пропаст и изплашен от бездната, над която се бе надвесил, изтръпна, опита се да се пооттегли. А. Страшимиров, ЕД, 104.

2. Оттеглям се (в 1 и 2 знач.) в известна степен от активна дейност, участие в определена област; поотдръпвам се. След тази крамола Боян се пооттегли от държавните дела, оставяйки управлението в ръцете на Сурсувул и Ирина. М. Смилова, ДСВ, 112. — Аз ще почна вече да се пооттеглям от адвокатската работа. П. Славински, ПЗ, 236. По-възрастните морски вълци .. малко по малко се пооттеглят от занаята. А младите все по-рядко се хващат да хранят къща с него. С, 2004, бр. 4284, 21.