ПООТУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; пооту̀пам, ‑аш, св., прех. Отупвам малко, леко; поизтупвам. Преди да потропа, попът поотупа полите си, пооправи чулените дисаги на седлото и улови мандалото. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 25. Най-напред погалваше кравата, порадваше ѝ се, поотупваше вимето ѝ от налепилите се по него боклуци.. и започваше да го омачква. Ил. Волен, МДС, 194. Войниците направили добре шиша, ама не забележили, че по средата има чвор. Волът натежал, дървото се пребива надве баш на шиша и животното падна в огъня. Извадихме го, разбира се, поотупахме го от въглищата, ама доста бе поизгорял. Й. Радичков, ПЗ, 208. — Ще те арестуват и съдят, а отгоре на това и ще те поотупат. Д. Ангелов, ЖС, 143. поотупвам се, поотупам се страд., възвр. и взаим. Гороломов пак извади огледалцето и счеса косата си,.. поотупа се от праха. Й. Йовков, ПГ, 224. Като излязохме из село навън, поогледах се, поотупах се, то съм заприличал на плашило. М. Кънчев, В, 139.