ПООТЧУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТЧУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поотчу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Отчупвам малко. Поотчупих от питата и си хапнах.

2. Само несв. Отчупвам от време на време по малко. Всеки държеше в ръцете си по комат, който Галунка им беше дала и както вървяха, поотчупваха си и ядяха. Й. Йовков, АМГ, 205. поотчупвам се, поотчупя се страд.