ПООТЪНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООТЪНЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; поотънѐя, ‑ѐеш, мин. св. поотъня̀х, прич. мин. св. деят. поотъня̀л, ‑а, ‑о, мн. поотънѐли, св., непрех. Отънявам1 малко; поизтънявам1. — Я си похапни! Не сме те виждали само от два дни и ... доста си поотънял. Д. Калфов, Избр. разк., 388. Още през ранна пролет, щом поотънееше снегът, тук се показваха кокичета и минзухари. Ст. Марков, ДБ, 121.