ПОО̀ХВАМ, ‑аш, несв.; поо̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Охвам малко, слабо. Поохнах от болка.
2. Само несв. Охвам от време на време. Седнал под ореха, дядо Иван гледаше посърналото поле насреща, мислеше за окъснялата сеитба и често-често си поохваше. Ст. Марков, ДБ, 490.