ПООХРАНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООХРА̀НВАМ, ‑аш, несв.; поохра̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Охранвам малко. Заживях с една вдовица в съседния град, която ме прибра в квартирата си да ме поохрани и да ми пере ризите. К. Калчев, ДНГ, 33. Лъвчето им се примоли [на хиената и чакала]: — Зная, че ще ме изядете днес-утре. Но защо съм ви толкова слабичък.. Не е ли по-добре да ме поохраните? Ив. Планински, БС, 88. — Мъжко е [прасето] — казвам — и опашката му е сплескана. Тия със сплесканите опашки правят много сланина, като го поохраниме, четири тенекета мас ще даде. Й. Радичков, С [еа]. поохранвам се, поохраня се страд.

ПООХРА̀НВАМ СЕ несв.; поохра̀ня се св., непрех. Охранвам се малко. От оня ден измина, речи го, година.. През това време Фейзи стана друг: поохрани се, наедря, заякна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 40. Тогава реши да се глави някъде на работа и като се поохрани и спечели някоя и друга пара, да купи стар кон. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 225. Изобилната паша.. ги [добичетата] засити и Дойчин с радост забеляза, че не само дребният, но и рогатият добитък се беше поохранил. К. Петканов, ЗлЗ, 259.