ПООЧУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЧУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; поочу̀кам, ‑аш, св., прех. Очуквам (в 1, 2, 4 и 5 знач.) малко. Иван Татаров поочуква обръчите на своята бъчва през куп за грош и гледа изпод каскета си. Й. Радичков, ББ, 63. В неделя Севда излезе на хармана да поочука изостаналите слънчогледени пити. Г. Караславов, С, 113. Привлече ме тая облицована с бял камък "аристократична" кооперативна сграда на широкия булевард. Дори бомбите не бяха се решили да я разгрозят и само залутани късове бяха поочукали някои ъгли. Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 6, 31-32. поочуквам се, поочукам се страд.

ПООЧУ̀КВАМ СЕ несв.; поочу̀кам се св., непрех. Очуквам се (в 1 знач.) малко, леко. Токовете на обувките ми са се поочукали.