ПООЧУКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЧУ̀КВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поочуквам и от поочуквам се. — Сега съм по-циничен от преди .. Но не славата и парите ме направиха такъв. По-скоро поочукванията оттук-оттам. СН, 2006, бр. 31 [еа].