ПООЧУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЧУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поочу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Очупвам малко. Къню се запъна, поочупи смутено пръстите си и ставите му пропукаха като сухи тресчици. А. Гуляшки, Л, 64. Позаболят го пръстите Христака и той ги поизтегне, поразшава ги, поочупи ги. Ил. Волен, МДС, 194. поочупвам се, поочупя се страд.

ПООЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; поочу̀пя се св., непрех. Разг. Очупвам се малко. — Същността на работата е в това — кадрите да се използуват правилно. А в нашия случай това означава: и животът да има полза от тебе, и ти да се поочупиш и укрепиш, като сръбнеш вода, както се казва, направо от извора. А. Гуляшки, МТС, 9.