ПООЩРИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЩРЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Лице, което поощрява; насърчител. Заслужава да му [на Григорович] се отдаде безрезервна почит като на един от най-убедителните съчувственици и поощрители на общобългарското Възраждане. Ив. Шишманов, Избр. съч., 297. "Стефан Македонски е един от главните вдъхновители, един от големите поощрители, един от големите виновници за превръщането на нашата Народна опера от частен институт в държавна опера". Д, 2005, бр. 161 [еа].