ПОПАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; попа̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Пазя малко, кратко време. — Разбира се, ти си ги [парите] намерил, те са си твои. Аз мислех да ти ги попазя малко, но щом ти си ги намерил, те са си твои. В. Цонев, ЕВ, 33. — Ами Кравата?.. — Кравата ще оставиш на Васе. Да я попази, доде се върнеш. В. Ченков, СНД, 128.

2. Само несв. Пазя от време на време малко. Ето що му са виждаше чудно.. Много пъти Пикильо попазваше от стълбата капитанина, бе го видял като слезе в земника. Н. Михайловски, ПА (превод), 62. попазвам се, попазя се страд., възвр. и взаим.

ПОПА̀ЗВАМ СЕ несв.; попазя̀ се св., непрех. Пазя се понякога; повъзпирам се. — Силни ли са гоненията тук? — Просто страшно. Никой от старите граждани не смее да замръкне навън.. — Действително, вие се попазвайте, особено ако... Закачката ви да не е с някое семейство от преследваните? А. Страшимиров, Съч. I, 75.