ПОПАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ПАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Гальов. Хубав. — Нека тя да поеме работата на сватята и да ѝ се отсрами както подобава, че подир някой време да ѝ сложи в полата едно попано унуче — .. хората пак да си приказват каквото щат. П. Тодоров, Събр. пр II, 113. "Иска ли песен, гидия мали? / Татко и майци попано чедо!" П. П. Славейков, Събр. съч. I, 115.