ПОПАРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПА̀РА ж. 1. Ястие, приготвено от надробен хляб, сирене и масло, залети с вряла вода или чай. Лакомо сърбаше топлата попара — корав лебец и изварка, полята с вряла солена водица. Елин Пелин, Съч. II, 241. В едно черно, опушено от огъня котле се вареше вода, от която правехме попара за закуска. К. Калчев, ПИЖ, 101. Колко вкусна бе тая сутрин попарата със сирене. О. Василев, ЖБ, 188. В седмия месец се внася попара от чай със сирене, масло и хляб. Новата храна замества кърменето в десет часа. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 113. // Разш. Ястие, приготвено от надробен хляб в мляко, вино, супа и др. Детето изплаква. Невена го облича и му надробява попара с прясно мляко, хляб и сол. В. Пламенов, ПА, 42. — Ставай да сърбаш попара! — извика старият овчар и заля с димящо мляко надробените сухи къшеи в дървената гаванка. А. Каралийчев, ТР, 7. Гледам ги [учениците] весели и леко замаяни. После разбрах, сутрин закусвали в къщи попара от хляб и вино. Д. Бегунов, ЧОД, 50. Майка ми, горката, била принудена твърде рано, още преди 40 дена, да ме захрани; обикновената ми храна било попара от трошици във винце. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 26-27. // Диал. Залети с вряла вода трици, слама или др. като храна за добитък. Николай отнесе попарата в схлупения обор, тръшна коша пред впрегатния добитък и като загрибаше с пълни шепи и хвърляше в празните ясли, продължаваше да мисли. Г. Караславов, Избр. съч. I, 276.

2. Прен. Разг. Безразборна смесица от много, обикн. различни неща. Да накараш Левски да извика: "Аз съм Левски, ей ме на" и заедно с неговото име да забъркаш попара от имената на Прометея, Сократа, Колумба.. — нима с такива блудкавости се дава някакво представление за казаните херои. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 364-365. Една попара от трийсет пресипнали "добрутро" се отзова на неговия поздрав. Ал. Константинов, БГ, 118.

3. Прен. Остар. Неприятно, сложно, объркано положение. Удивлението на хаджият порасна, когато видя и Бориса, че влазяше в конака под ръка с някакви хартии, които

веднага разбра, че са прокламации.. "И наш Борис е в тая попара!" — помисли си старецът. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 194. — Аз та попитах дохождаха ли у вас сейменете само затова, защото знаех, че и ти си замесен в оная попара [заговора], а ти са разсърди! Л. Каравелов, Съч. VIII, 64. Стоилов е много по-отколе замесен в тази попара; той и мене ся е мъчил някога да направи.. апостол на тази пропаганда. П. Р. Славейков, ПХС, 47.

◊ Дробил съм някаква попара, ще я сърбам; сърбам (ям, изяждам / изям) попарата, която (що) съм дробил (надробил). Разг. Търпя, понасям неприятност, за която сам съм си причина. — Е, казвам ѝ, станало що станало, дробили сте една попара, сега ще я сърбате. И. Петров, НЛ, 89. — Ти, толкав мъж... И тя — кучка! Ама гответе се да сърбате попарата, що сте си надробили. Д. Талев, ЖС, 375. Дробя (забърквам / забъркам, надробявам / надробя, сдробявам / сдробя, сварявам / сваря) някаква попара; забърквам / забъркам попара някому. Разг. Причинявам някакви неприятности, създавам неприятно, объркано положение, обикн. с интриги, клевети. — Какво ли не вършат хората, каква ли попара не дробят — .. и пак не успяват докрай да разгневят Бога. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 75. Така го гледал, че оня започнал да се озърта. Какво ли си е рекъл? Ще му надробят някоя попара тия балканджии, иди се оправяй. М. Кюркчиев, ВВ, 97. Той също се безпокоеше, като гледаше угрижения вид на двамата млади.. "Оня, помисли си той, ще е забъркал тука някоя попара". Ив. Вазов, Съч. ХХV, 98. Не е попара да я изсърбаш. Разг. Не е проста, не е лесна работа. — Банка ще ми основава! Туй чева не е попара да я изсърбаш — ръмжи под мустак Дочоолу. Ал. Константинов, БГ, 132. Няма да правя попара; попара ли ще правя нещо или някого. Разг. Съвсем не ми трябва нещо или някой, за какво ми е. — Ще ги [мъжете] подържат [в участъка] ден-два и ще ги пуснат. Няма да ги правят попара там... И. Петров, МВ, 115. Попарата му е гореща. Диал. За човек — мъчно се общува или работи с него, защото все създава неприятности. Сирене няма, попара дроби. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. Сърбам (ям) попарата обикн. на някого; сърбам (ям) нечия попара. Разг. Патя, тегля, мъча се от нещо или от лошото отношение на някого или заради негова грешка, по негова вина. — Подписал си полица за моя сметка и аз трябва да сърбам твоята попара. Ем. Станев, ИК III, 9. Той стигна в редакцията задъхан и мокър до кости.. Трифон го посрещна с усмивка в сивите си избелели очи: — Боях се, че сам ще трябва да ям попарата. Ем. Манов, ДСР, 396. Сърбал съм (ял съм) попарата на някого или нещо; сърбал съм (ял съм) нечия попара. Разг. Добре ми са известни лошите страни, недостатъците на някого или нещо, защото съм имал работа с него, патил съм, теглил съм от него. — А пък тъй като и ти, и аз сме сърбали попарата на българите, то зная, че ще се разбираме и почитаме. А. Дончев, СВС, 58. — Много добре те зная, Спасе, — каза Горският и се замисли.. — Ял съм ти попарата. В. Попов, Избр. пр, 51.

— От ит. pappara 'супа от хляб' през гр. παππάρα.