ПОПА̀РЕН

ПОПА̀РЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от попаря като прил. 1. Който е мек, омекнал в резултат на поставяне за кратко време във вряла вода. Излизаме на покрива да сушим върху горещите му плочи орехи, цепени, попарени сливи, джанки. Ив. Хаджийски, БДНН II, 24-25. Той не потърси вече друга храна освен попарената коприва и друго питие освен сока на киселото зеле. Д. Калфов, Избр. разк., 205. Подреди кравите, даде им попарена слама, омесена с трици,.. и започна да гласи колата. Ст. Марков, ДБ, 376.

2. За растение, цвят, лист и под. — който е повреден, повяхнал от слана или студ. Попарените листа върху алеята бяха толкова много, че краката му затъваха в тяхната рехавина. С. Северняк, ВСД, 41. От всичко — от пламналата китка на попарените трепетлики.., от меките очертания на ниските и заоблени планински върхове — сякаш струи тиха скръб. С. Северняк, ОНК, 183. Тя го поглежда с влажни очи, целува жълтите му ботуши и остава назад. Държи се с ръка за попарен лист на дива круша и вика след него. К. Петканов, ОБ, 6. Лалка приличаше сега на попарен трендафил. Ив. Вазов, Съч. II, 90.

3. Прен. Който е в състояние на неочаквано сполетяло го разочарование, скръб, тревога; посърнал. Съсипани от кризата, омърлушени, попарени, селяните на Ропонково се мяркаха по улиците като сенки. Елин Пелин, Съч. IV, 271. Един ден той се върна попарен от Пловдив и ми обади, че му било отказано окончателно. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. — Така е, така е, Бог разполага... — примирена, попарена, се съгласи и старата жена. Д. Спространов, ОП, 199. // За чувство, настроение — внезапно унищожен, убит, прекършен. Попарени надежди. Попарена радост.

◊ Като попарен. Разг. 1. В съчет. с глаголи като скачам, ставам, дръпвам се и под. Изведнъж, много бързо, подплашено (скачам, ставам, дръпвам се и под.). — Черкези, черкези ида-а-а-ат! Четниците наостриха слух. Ботев скочи като попарен. Д. Линков, ЗБ, 124. — Това може ли да бъде? — извика старецът и скочи като попарен от мястото си. В. Друмев, НФ, 16. Минават ранени войници, спират се, разменят с нас по някоя дума и после като попарени се дръпват и продължават по-нататък. Л. Стоянов, Х, 35. 2. В състояние на неприятна изненада и смущение или отчаяние, разочарование,

скръб, мъка. — Свато Вълко, войводата Стоян тръгна с преселниците! Вълко тъй се изненада от тая новина, че остана върху седлото си като попарен. К. Петканов, П, 151. Мария седеше като попарена и мълчеше. "И девер убиец да имам" — помисли тя ужасена. В. Геновска, СГ, 220. Като попарена въшка, надувам се, разсърдвам се. Разг. Грубо. Много (се надувам, разсърдвам се). Като попарен с вряла вода. Разг. Крайно неприятно изненадан, наскърбен, жегнат от нещо. — Кръстев Тоню!.. Излезте на дъската! Тоню се изправи, попарен като с вряла вода. Г. Караславов, ОХ I, 459. Горката жена остана като с вряла вода попарена; тя позна, че мъж ѝ е твърде наскърбен. Ил. Блъсков, ПБ III, 7.

Списък на думите по буква