ПОПАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПА̀СВАМ, ‑аш, несв.; попаса̀, ‑ѐш, мин. св. попа̀сох, прич. мин. св. деят. попа̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св. 1. Непрех. и прех. За добитък — паса малко, кратко време. — Воловете няма ли да приберем? — Остави ги да си попасат. След вечеря ще слезем да ги заберем. К. Петканов, ЗлЗ, 151. — Още е рано, бабо, време има да отидете и оттатък града. Свърнете насам — хем и кончето ще попасе, и вие ще починете. Н. Попфилипов, СбЗР, 63. Като хапнаха, а конете починаха и попасоха от зелената млада тревица, Куман и Калоян тръгнаха, изпратени с добри пожелания. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 399. Я ще са тука отбия, / кончето да си превържа, / тревица да си попасе. Нар. пес., СбНУ ХХV, 18.

2. Непрех. и прех. Само несв. За добитък — паса от време на време по малко. Попасват си овчиците, вървим и ние подир тях и все поглеждаме с брата напред да видим близо ли е нашият балкан. Н. Хайтов, Избр. пр I [еа]. Конят попасваше трева и отново вдигаше глава.

3. Прех. Паса добитък малко, кратко време. — И довечера повечко да попасеш воловете, чу ли? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Аз ща тук да остана, / кончето да си попаса / на таз зелена морава. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 68. попасвам се, попаса се страд.