ПОПЕМБЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЕМБЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попембенѐя, ‑ѐеш, мин. св. попембеня̀х, прич. мин. св. деят. попембеня̀л, ‑а, ‑о, мн. попембенѐли, св., прех. Разг. Ставам пембян. — А хората мечтаят за тая школа... Чин да получат.. — попембеня той целият, но пагонът му и широките му възгледи го въздържаха да влезе в остра словесна разпра. Р. Ралин, ВМ, 14.