ПОПЕРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЀРЧВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; попѐрча се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Перча се малко, кратко време. — Има хора, които казват за себе си: "Аз съм човек с характер!" Недейте им вярва. Те по-скоро обичат да се поперчат, отколкото да кажат или да направят нещо умно. С. Северняк, ОНК, 68. Тъй нареди войводата — за неразумните си думи Димо да бъде девер на сватбата. Хем да изкупи вината си, хем да се поперчи пред жена си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 30. Тя и мъжът ѝ щяха да кумуват.. Какво от туй, когато няма никой да ги види? Когато няма да се поперчи пред съселяните си със сторената ѝ чест? Ст. Чилингиров, РК, 201.