ПОПЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ПЕЦ, мн. няма, м. Умал. от поп1. Тази вечер замръкнахме в Орловския манастир. Домакинът — дребен и пъргав като гумена топка попец — ни показа вратите на стаите за нощувка. С. Северняк, ИРЕ, 132. — Това не е поп, а сатана с расо и калимявка.. Защо не идеш при владиката да му кажеш какъв попец си има? Т. Харманджиев, КЕД, 71. Когато той просел своята прехрана с таблички и тамян, попецът от българската черкова му дал 50 жълтици. З. Стоянов, ХБ, 214.