ПОПЕЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЕЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Грижа, покровителство, опекунство. — Сбогом, Аврамов. Оставям те на попечението на тоя "сладкодумен гост на държавната трапеза". Ив. Вазов, Съч. ХV, 191. Един .. кон, който бил вече натирен като негоден, Ботйов го взел под свое попечение, церил го, хранил го и след няколко месеца неговият добитък минувал за един от първите коне. З. Стоянов, ХБ, 53-54. — Имаме едно старо училище на наш език, но за него никой не се грижи. Имаме друго училище на елински език и сички грижи и попечения са за него. Д. Талев, ЖС, 284. "Ако великата наричана черква беше съща наша майка,.. тя не би на лишавала от материнското си попечение". Г, 1863, бр. 3, 21.

— От рус. попечение. — П. Берон, Буквар с различни поучения, 1824.