ПОПЕЧИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЕЧЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Лице (по-рядко институция), което е поело грижата за някого или за нещо (обикн. дружество, училище и др.); опекун, надзирател, куратор. Групови портрети.. поръчвали и така наречените "регенти" — различни попечители на благотворителни дружества. Хр. Ковачевски, СК, 44. В манастирските разходни книги за една година има записани четиристотин оки черен пипер. Ето каква набожност е въодушевлявала гръцките попечители на манастира. Н. Хайтов, А, 30. В резултат на енергичните и настоятелни постъпки на екзарх Йосиф I Българската екзархия възстановила правата си на попечител на българските училища в пределите на Османската империя. П. Петров, ЦЦЖМ [еа]. Предложил [В. Априлов] на графа да стане попечител на Габровската школа. АНГ I, 331.

2. Юрид. Лице, официално определено да ръководи извършването на правни действия от името на непълнолетен, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, или от името на лице, поставено под запрещение. Данъчно облекчение за деца може да ползва само единият родител, настойник, попечител или близък, при когото детето е настанено за отглеждане. Нов., 2006, бр. 5, 11. Когато съделителят е непълнолетен .., той извършва делбата със съгласието на родителя или попечителя. Кеш, 2002, бр. 8, 11. За да е продажбата изпълнителна.., тряба про‑

давачът да е ступанин на продаваемото нещо.. или негов настойник или попечител. ДЗОИ III (превод), 90. Попечител на малолетно лице.

3. Юрид. Лице или институция, които управляват и контролират разпореждането с нечие наследство, някакъв паричен фонд и под. Инвестирането на средствата на фонда се следи от банка попечител. Кап., 2004, бр. 42, 11. В специален списък ще се включват трезорите, които желаят да са попечители на фонд за допълнително пенсионно осигуряване. С, 2004, бр. 3969, 11.

— От рус. попечитель. — П. Берон, Буквар с различни поучения, 1824.