ПОПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЍВАМ1, ‑аш, несв.; попѝя, ‑ѝеш, мин. св. попѝх, прич. мин. страд. попѝт, св., прех. 1. За почва, вещество, материя и др. — поемам течност, влага, миризма и др. в себе си и ги задържам; поглъщам. Пак заръмя дъжд. Той проникваше, противен и студен, дълбоко в земята. Дрехите на жените и мъжете го попиваха и натежаваха. П. Стъпов, ЖСН, 268. Косите ѝ [на Велика] са тъмнокафяви като пръстта, която цяло лято попива потта ѝ. Ил. Волен, ДД, 91. Къдравия [муфлонът] се натопи и макар че светкавично излезе, гъстата му козина беше попила достатъчно вода, за да го направи тежък и тромав. Н. Хайтов, ПГ, 49. Картофите се пускат на малки порции. Те бързо се изпържват, след което се вадят с решетъчна лъжица и се поставят на салфетка или друг вид хартия, която да попие излишната мазнина. С, 2004, бр. 3975 [еа]. Пълнежът за месни рула трябва да се приготви няколко часа предварително или най-добре от предната вечер, за да попие всички миризми. Вл. Зарков, МК (превод) [еа]. ● Обр. Момчето и момичето ту изчезваха зад някоя порутена къща, ту пак се появяваха, докато накрая дъждът и настъпващият здрач ги попиха постепенно. Й. Радичков, НС, 60. // Прех. и непрех. Имам способност, свойство да поемам течност, влага в себе си и да ги задържам. Влажността на почвите зависи .. от способността им да задържат влагата. В това отношение първо място заемат глините. Те попиват влагата, набъбват и пречат за проникване на въздуха. Св. Райчева, К, 40. От черна мура правели някога лодки и гемии, защото бледочервената ѝ плът е твърда, не попива вода. Ст. Станчев, ПЯС, 58. Тази хартия попива добре.
2. Отстранявам, премахвам течност, влага от повърхността на нещо, като я оставям да проникне, да се просмуче в някаква материя (парцал, кърпа и под.). Прислужничката Тинка.. веднага притича с голям парцал в ръце да попива водата, разляла се широко по сцената. Ив. Димов, АИДЖ, 137. Вратата се отвори и при нас влезе Ясен. Беше вир вода, с хавлия попиваше влагата от косите си. М. Абаджиев, ЛХ, 49-50. С една кърпа попи черната кръв, с друга забърса раната наоколо. Д. Мантов, ХК, 120. Черните полицаи попиха с пъстри памучни кърпи потта от лицата и вратовете си. Н. Антонов, ВОМ, 139. — Да! Нищо не разбираш! — прекъсна го тя, попи сълзите с вече мократа си кърпа и стана. М. Грубешлиева, ГР, 156. // Изсушавам мастило, като го оставям да проникне, да се просмуче в попивателна хартия. — Сядай — кимна с глава Лазар и продължи да пише. После той попи мастилото с изпокъсаната попивателна и шумно затвори тефтера. А. Гуляшки, СВ, 115. Подначалникът Пенчев попиваше мастилото с попивателна преса и от време на време се прозяваше почти незабелязано. Св. Минков, Избр. пр, 257. Кекавмен остави полека перото. Една капка чернило падна на пергамента, ала Кекавмен не я попи. А. Дончев, СВС, 24.
3. Непрех. За течност, влага, миризма и др. — прониквам, навлизам, просмуквам се в някакво вещество, материя и др. и се задържам там; попивам се. Макар че водопадът беше много близо, не можехме да определим къде се губи тази огромна водна маса — струваше ни се просто, че тя магически попива в земята. К, 1970, кн. 6, 20. Старата се разтрепера, паницата се заклати в ръцете ѝ, две-три капки се отплеснаха и попиха в студения пръстен под. Г. Караславов, Тат., 204. Изстъргаха [селяните] сред градините кръгове с диаметър десетина метра и ги поливаха, докато изчезнат пукнатините. Половината попие, другото се изпари. И. Петров, ОЗап., 55. — А не плачи, а не плачи! — повтаряше чичо Колю. Две сълзи се откъснаха от очите му и попиха в черната и мека като коприна коса на Нонка. И. Петров, НЛ, 85. По площадите горят сурови борови дървета и клони, над улиците се вие тежък дим. Миризмата на горена смола попива в дрехите. С. Славчев, ШР [еа]. ● Обр. Всичко отново се превърна в огромна кристална сфера, в топла космическа утроба, където се отпуснах уморено. Нощта бавно попиваше в мен, клепачите ми натежаха и аз неусетно се разтворих сред звездите. М. Абаджиев, Ф, 250.
4. Прен. Активно, с голямо желание и интерес възприемам, усвоявам нещо; поглъщам, поемам. — Умът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него! Л. Галина, Л, 59. Той обикновено внимателно следеше всичко, което се казваше, попиваше го със своя
млад, любознателен ум, но само слушаше мълчалив и не взимаше участие в препирнята. Д. Спространов, С, 108. Почти всички в своето детство сме "боледували" от странната болест на любознателността и сме се стремили да попием колкото се може повече знания за различни животни, особено за екзотичните. Н. Боев, Г, 11. На другата вечер Анго дойде с вестник и му го зачете. Старецът се наведе и сбърчи чело. Това означаваше, че той е готов да попие всяка думичка от този вестник. Г. Караславов, Избр. съч. V, 170-171.
5. Прен. Жадно, с голямо желание възприемам със сетивата си нещо или някого; поглъщам. С наслада попиваше той звънкия глас на Клео, чистата светлина на очите ѝ, всяко нейно движение. Ем. Манов, БГ, 49. Угнетен и притеснен в задушния, мръсен, миризлив кауш, Пиронев пое жадно свеж въздух и разширените му зеници попиха с наслада възхитителната прелест на късната ведра вечер. Г. Караславов, ОХ IV, 588. Пешко стои в края на тънка пътека и с всичките си сетива попива екота на гората. Й. Радичков, Скан. [еа]. попивам се, попия се страд. от попивам (в 1, 2, 4 и 5 знач.). Плочките пред щаба се мият с шампоан, а водата се попива с хавлиени кърпи, за да не би прахът да нацапа отново. Сега, 1999, бр. 13, 14. След измиване косата трябва да се попие много внимателно. Нов., 2004, бр. 304 [еа]. Улицата има свой език, той впечатлява и се попива от децата, те го изучават по-старателно и по-непринудено от който и да е чужд език. Г. Данаилов, УМ, 83.
ПОПЍВАМ СЕ несв.; попѝя се св., непрех. Попивам (в 3 знач.). Ивайло почака ден-два да се попие добре влагата и си каза: "Сега орачите и сеячите ще излязат на полето". Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 232. Нивите по склоновете бяха по-сухи, тъй като водите от топящия се сняг се оттичаха направо в низините, не се попиваха в почвата. Б. Несторов, АР, 93. Майката стана изведнъж.. А сълзите като че се бяха попили. Кротката усмивка бе пак на лицето. А. Каменова, ХГ, 94. ● Обр. Споменът се намесва. Неуместно съвсем. / В мен прониква, попива се надълбоко. Бл. Димитрова, Лаб. [еа].
◊ Попивам / попия с очи някого или нещо. Разг. Гледам някого или нещо втренчено, напрегнато или влюбено, с желание. Отпусна юздите на коня и дълго и с прехласнати очи се взираше в маранята.. Така стоеше той на хълма и жадно попиваше с очи видението на царския град. А. Гуляшки, ЗВ, 336. Където и да отидех, все нея [Лена] намирах.. Попива ме с очи. Трепва пред всеки мой жест. М. Радев, СР, 96.
ПОПЍВАМ2, ‑аш, несв. (диал.); попѝя, ‑ѝеш, мин. св. попѝх, прич. мин. страд. попѝт, св., прех. 1. Попийвам. "Дайте, викам, да попием ракия, докато стане пладнина, тогава момата ще дойде да напои воловете и ще я хванем." Н. Хайтов, Избр. пр I [еа]. Ако ти тегли сърцето, то си попивай по малко. Л. Каравелов, Съч. VII, 24. Па и попиваше повечко там [в кръчмата] и правеше му голям алъш-вериш. Т. Влайков, Съч. III, 83. Който винце попива, на ледец заспива. Послов., СбНУ ХХХVIII, 182.
2. Диал. Пропивам1, прахосвам нещо в пиянство, за пиене. (Н. Геров, РБЯ) Кам ти, синко, остра сабя? / — Млъчи, майко, не мя питай, / остра сабя сум я попил, / сум я попил во Прилепа, / во Прилепа на механа. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 186. попивам се, попия се страд.