ПОПИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЍВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от попивам1 и от попивам се. При разрохкана почва попиването на водата става бързо. Осн. сел. стоп. VIII кл, 23. В пустините, през които протичат, [реките] губят голяма част от водите си поради силно изпарение и попиване в пясъците им. Геогр. VI кл, 96. След уриниране външните полови органи и кожата около тях се подсушават чрез попиване. Р. Паунова, ГБД (превод) [еа].