ПОПИВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПИВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който служи за попиване на мастило или на нещо, написано с мастило; попивен. Подначалникът Пенчев попиваше мастилото с попивателна преса и от време на време се прозяваше почти незабелязано. Св. Минков, Избр. пр, 257. Погледът му падна върху бюрото, изписано преди няколко дни чак от Виена.. До мастилницата бяха попивателната преса и никеловото звънче с тънка дълга дръжка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 62.
2. Като същ. попивателна ж. а) Попивателна хартия. — Сядай — кимна с глава Лазар и продължи да пише. После той попи мастилото с изпокъсаната попивателна и шумно затвори тефтера. А. Гуляшки, СВ, 115. Оправи пепелницата и пресата с попивателната, издуха от синия картон пепелта от цигарата. О. Бояджиев, П, 109. б) Преса1 (в 4 знач.); попивка, преспапие. Масата му беше старомодна.. Върху нея бяха наслагани много книги.. Обикновена стъклена мастилница с тъмносиньо мастило.., металическа попивателна и надвесена електрическа лампа в зелен абажур — това се хвърляше на пръв поглед. Сб??СЕП, 77. Всички с най-сериозно изражение на лицето пишат материал за вестника.. Андрофоба пък.. ей с таквиз букви пълни лист по лист и блъска с попивателната.., ще продъни масата. Ст. Л. Костов, М, 80. в) Прен. Разг. Човек, който много пие. Сома чак сега по‑
глежда празната бутилка и уж изумено се хваща за брадичката: — Ей, че сме попивателни! В. Пламенов, ПА, 101. — По колко изпивате на ден? — Колкото ни е сладко. Ние сме попивателни, пийваме си. Ж. Драгостинова, ТИ [еа].
◊ Попивателна хартия. 1. Мека пореста хартия, която се използва за изсушаване, попиване на мастило или на нещо, написано с мастило; попивателна. Седнал пред масата си с писалка в ръка, той дълго време шареше всевъзможни фигурки на попивателната хартия. Д. Калфов, Избр. разк., 346. Началникът късаше мънички парченца от попивателната хартия върху извитата тенекиена преса. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 115. 2. Прен. Разг. Човек, който подражава на всичко, каквото види, чуе или прочете. — Той бил измислял разни ходове. Попивателна хартия си ти, господинчо. Д. Вълев, З, 206. 3. Прен. Разг. Човек, който много бързо възприема, схваща.