ПОПИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЍВКА ж. Разг. 1. Лист попивателна хартия. Естественикът къса жива роза / и я притиска между две попивки. / Е, не мирише, ама пък е вечна. А. Германов, М, 100.

2. Преса¹ (в 4 знач.); попивателна, преспапие. На масата са сложени мастилница, перодръжка, попивка, хартия.. и бял никелов звънец. Ив. Карановски, Разк. I, 115.