ПОПИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Спец. Свойство на вещество, материя и под. да попива течности. Той се увлича по металната гравюра и гравюра на дърво. Творецът е особено впечатлен от попивността на дървото, неговата топлота и смекчаване на острата граница. СН, 2002, бр. 42 [еа]. Тази хартия е с добра попивност.