ПОПИЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЍЙВАМ, ‑аш, несв.; попѝйна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Пия, пийвам малко. Представи си своите акрани как се припичат на слънце, после отиват в кръчмата, попийват си, сладки приказки си думат. Б. Несторов, АР, 125. — Похапнахме, попийнахме, сполай ти, царю! Ст. Загорчинов, ДП, 133. "Кажи на дяда си Хаджия да дойде и той при нас, да пояде малко и да си попийне винце". Л. Каравелов, Съч. II, 8. Поне сега при тоя хал студен / да си попийнем ний на вересия. Хр. Ясенов, Съч. [еа].

2. Само несв. Пия, пийвам от време на време малко. Лете си паса шилетата на стопанството, зиме си похапвам, попийвам си с добри хора и си посвирвам по душа. Б. Обретенов, С, 127. Предвкуси лютивината и дъха на по-хубавата ракия, от която си попийваше, когато биваше сам. Т. Харманджиев, КЕД, 57. Селяните пушеха, попийваха коняк, ментовка, лимонада или нищо не взимаха. Б. Несторов, СР, 138.

3. Само несв. Имам навик, обичам да пия алкохол. — Ходжата бил голям чешит — подхвана Дундов.. Без брада бил, без чалма, попийвал, дори и от свинско не се отказвал. Б. Несторов, СР, 223. — Денчо попийва ли още? — Пие, смок да го изпие. В. Нешков, Н, 211-212. — Много вино правех и много ракия. Аз самият не бях от баш пиячите, ама зетьовете ми, да са живи, попийваха си. Б. Геронтиев, Б, 18. Коца се славеше като голям веселяк. Попийваше юнашки, но държеше околията си в ред и сговор. Й. Вълчев, СКН, 52. попийвам се, попийна се страд.