ПОПИКАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПИКА̀ВАМ, ‑аш, несв.; попика̀я, ‑а̀еш, мин. св. попика̀х, св., прех. Разг. Напикавам; подмокрям. Детето е попикало пелените. попикавам се, попикая се страд.

ПОПИКА̀ВАМ СЕ несв.; попика̀я се св., непрех. Разг. 1. Напикавам се; подмокрям се. Звънейки с шпорите и сабята, [поручикът] се озова в салона.. През отворената врата се втурна майка му.. След нея като топка изскочи кривокракият, с лисича муцунка Буби [кучето], жално изскимуца и се попика от радост в краката му. Ем. Станев, ИК III, 176. Децата не бива да си играят с огън, особено вечер, защото ще се попикават нощя. СбНУ VI, 89.

2. Прен. Много се изплашвам, стряскам.

◊ Попикавам се / попикая се от смях. Разг. Смея се много. Тикаше колелото и накуцваше, поглеждайки стръвно през облепената си с пластири небръсната мутра. Товарачите се попикаваха от смях, като го гледаха. Кр. Бачков, СК [еа]. Необикновените пещерни грапавини и издутини .. карат момичетата да се попикават от смях, защото приличат на лигавничета, на паяци или на дървени кукли. ЛВ, 2002, бр. 28, 11. Попикавам се / попикая се от страх. Разг. Попикавам се (във 2 знач.). Като види онова копеле, направо се попикава от страх, а нас ни има за леваци. Хр. Запрянов, П [еа].