ПОПИЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПИЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попилѐя, ‑ѐеш, мин. св. попиля̀х, прич. мин. св. деят. попиля̀л, ‑а, ‑о, мн. попилѐли, прич. мин. страд. попиля̀н, ‑а, ‑о, мн. попилѐни, св., прех. Разг. 1. Пръскам нещо на много места или на различни страни; разпилявам. Някой си крал плява и я попилял, доде да я занесе у дома си. Ст. Чилингиров, ХНН, 233. — Ти ори и пущай боба. Ама да не го попилееш по редовете — на гнезда го пущай. Ст. Марков, ДБ, 81. Само една част можахме да отървем от намереното брашно, защото повечето беше изпоядено и попиляно на земята. З. Стоянов, Съч. I [еа]. ● Обр. Захвърли сламената шапка встрани, вятърът грабна косите ѝ, попиля ги и един кичур заигра отпред на бялото ѝ чело. Ст. Сивриев, ПВ, 77-78.
2. Прен. Побеждавам някого, нанасям му сериозно поражение; разбивам, разгромявам. — Щом Кантакузин е сега против Агар, подкрепи го, за да държи Великия брод у християнски ръце,.. да порази и попилее Агаровата сила. Ст. Загорчинов, ДП, 495. Въстаналият народ.. попилял нашествениците. Ал. Гетман, ВС, 62. "Вчера стана, каквото стана. Голяма престрелка имаше по могилите, и бомби хвърляха, и с автомати се стреля... Попиляха ги нашите." Г. Цанева, ММ [еа]. Освен това тези арабски армии съвсем не са онези от времето на светкавичните войни отпреди 23 години, които израелците попиляваха като на шега. БВ, 2006, бр. 1, 11.
3. Прен. Съсипвам, унищожавам, опропастявам. — Тепавицата я няма вече. Всичко са унищожили, .. всичко попиляха. Г. Цанева, ММ [еа]. И знам предварително какъв точно ще бъде коментарът на нашенеца: горе, по върховете, някои ограбиха и попиляха държавата. Дем., 2002, бр. 66, 18. // Набивам някого толкова силно, че го съсипвам, унищожавам (обикн. при закана). — На пита ще го направя, само да ми падне — каза той. — Така ще го направя, че кокалите си няма да събере. Ще го попилея аз него. Й. Радичков, СН [еа].
4. Прен. Харча, изразходвам нещо без сметка, неразумно; пропилявам, прахосвам, разпилявам. Имам малко капитал, или ще го попилея, или ще го направя сто пъти по-голям. Ст. Чилингиров, ХНН, 165.
5. Прен. Хабя, губя, не оползотворявам нещо (обикн. време, сили), с което разполагам; пропилявам, прахосвам, разпилявам. Който младост попилее и дарове загуби, сам си е виновен. Р. Стоянов, М, 22. Как сърце ми свива страх, / че твърде много дни мизерно попилях! К. Христов, Избр. ст, 302. попилявам се, попилея се страд.
ПОПИЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; попилѐя се св., непрех. Разг. 1. Само мн. или 3 л. ед. Пръскам се, разпръсвам се на много места или на различни страни; разпилявам се. Стъклото на прозореца издрънча като свалена затворнишка верига и хиляди стъклени парчета се попиляха с хладен трясък по земята. Ст. Чилингиров, ХНН, 225. Нещо издрънча, събори се и с трясък се попиля. Ем. Станев, ИК I и II, 124. Потерята дръпна към Марица, пътят изду бузи, кошове прах се попиляха по брега на реката. Д. Шумналиев, ВР [еа].
2. Само мн. или 3 л. ед. Тръгваме, отиваме или заминаваме на различни страни, в различни посоки; пръскам се, разпилявам се. Един ден болният учител се залута из старата болярска гора. Там се бяха попилели жени и моми от селото да берат желъд. А. Страшимиров, ЕД, 86. Всичко живо се попиляло по къшлите да се крие. Н. Хайтов, Избр. пр I [еа].
3. Отивам някъде, отсъствам, обикн. без да се знае къде съм и колко време няма да ме има; запилявам се, изгубвам се, загубвам се, изчезвам, пропадам. Мъжете, кой насам, кой нататък — попиляха се. А нивите поникнали — трябва да се плевят, картофите — да се посеят. Н. Хайтов, ПП, 103. Бяга във Враца [поп Стойко] и там става Софроний Врачански, а после се попилява в Румъния. С, 2005, бр. 4356, 2. "Братята и сестрите ще се попилеят в света и ще го забравят". Ал. Вачева, ПКЯ [еа].