ПОПИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЍСВАМ, ‑аш, несв.; попѝша, ‑еш, мин. св. попѝсах, св., прех. и непрех. 1. Пиша1 (в 1 и 5 знач.) малко, кратко време. — Дай ми моливчето си да попиша. Т. Влайков, Съч. II, 180. Аз, изглежда, не ще имам възможност да порисувам и да попиша, както си искам. Само ако напусна службата и се пенсионирам, ще избягам в село, за да поработя. Чудомир, Дн [еа].
2. Само несв. Пиша1 (в 1 и 5 знач.) от време на време малко. Така се нижеха дните на Стойковото отлъчване, предълги, тежки дни. Гледаше поне да пописва, та да се отвлича от нерадостни мисли. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 252. // Пиша1, публикувам отделни произведения от време на време. Тъй като пописвах статийки, посветени на охраната на дивеча и рибата, привлякоха ме и като нещатен сътрудник в Софийската зоологическа градина. Ем. Манов, ПУ, 7-8. Нали знаеш, че пописвам във "Фар". Й. Йовков, ПГ, 7. Чувах, пописва, бърка се из книжнината, но не съм чул някой да го е чел. Елин Пелин, Съч. IV, 137. Представлявахме популярен български седмичник и московските редакции бяха пълни с колеги, които пописваха при нас, за да съберат хонорари. Е 2001, 1997, кн. 4 [еа]. пописвам се, попиша се страд.