ПОПИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЍТВАМ, ‑аш, несв.; попѝтам, ‑аш, св., прех. 1. Задавам въпрос на някого; запитвам. — Кого обичаш? — попитах аз. Тя [Калина] се възпря, погледна ме и не отговори. Елин Пелин, Съч. II, 60. Тя разказа случката тъй, както беше я разказала и на Санка. Манолаки я слушаше.. Когато Нона свърши, той не я попита за нищо и все тъй си мълчеше. Й. Йовков, ЧКГ, 206. Момичето говори твърдо, уверено, безжалостно. Жената не охва, не трепва, не попитва ни‑
що. А. Каменова, ХГ, 166. Непосредствено до заседателния салон има художествена изложба. Разхождат се даскалите около нея, надничат, някои попитват с пари ли се влиза. Чудомир, Дн [еа]. "Либе невясто, невясто, / три дена как сме женени, / не сам та, либе, попитал / що си ми жална, кахърна — / де ходиш, либе, се плачеш." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 60.
2. Разг. Обикн. св. Питам (в 5 знач.); запитвам. Да те оставят на студа три часа, че да те попитам аз тебе как ще се чувстваш.
3. Обикн. св. Обикн. с отриц. или във въпр. изречение или в съчет. със съюз без да. Поисквам позволение, разрешение или съгласие от някого за нещо. Той захваляше Цонка, че се е оженила.. Истина е, че не попита, както му беше приликата, но като си е харесала мъж, нека бъдат честити. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 40. Детето се записа за екскурзията, без да попита родителите си.
4. Диал. Поисквам за жена. Попитал Стоян бяла Баяна, Стоян я питат, брат я не дават. БНПП IV [еа]. попитвам се, попитам се I. Страд. от попитвам. Някога, когато бе конструиран и произведен известният български парашут УП-9, специалната комисия за приемането му повика в София офицери от всички парашутни поделения в страната и поиска тяхното мнение след съответните изпитания. Защо сега не се прилага подобен подход и да се попита и потребителят на съответното снаряжение. Д, 2005, бр. 68, 14. Исус, като доде в Йерусалим, за да празнува,.., попитва са от юдеите той ли е Христос. Н. Михайловски, ССИ (превод), 149-150. II. Възвр. и взаим. от попитвам в 1 знач. Лихтенфелд се попита тревожно дали фон Гайер не беше чул този опасен разговор. Д. Димов, Т, 212-213. Калфите от първите редове се погледваха, като че се попитаха с очи кое ще е това дръзко дете. Ст. Чилингиров, ХНН, 230.