ПОПИТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЍТУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); попѝтам, ‑аш, св., прех. Попитвам. Турци Мария леком попитуват: / — Щеш ли, Марийо, млада да та турчим? Нар. пес., Ст. Бояджиева, ДДБЙ [еа]. И веднага коня попитува: / — Ей фала ти, Шарко, добра коня, / да виде ли Вида Баздарджийкя, / да виде ли накъде побегна? Нар. пес., Г. Керемедчиев, ЗПС [еа]. Уплаши се Вилип Маджарино, / па си Вилип коня попитува: — Какво, коню, сега да правиме. Нар. пес., БНТв I [еа]. попитувам се, попитам се страд., възвр. и взаим.