ПОПИШМАНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПИШМАНЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; попишманя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Диал. 1. Разколебавам се, отказвам се от нещо. Хаджи Пишман е харизал на браилската българска черкова няколко хиляди тухли, но после се попишманил и взел си ги назад. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 448. Добре, рече царот,.., още днеска кя ви венча.. И им фати ръцете. Той се боеше да не се попишманит зетот до утре. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 118.

2. Съжалявам, разкайвам се за нещо. Заплакал, попишманил се, че не послушал брата си, но нямало какво да се прави. Нар. прик., СбНУ V, 160.