ПОПЛАМТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЛАМТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попламтя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. попламтя̀л, ‑а, ‑о, мн. попламтѐли, св., непрех. Пламтя малко, кратко време. Като всички заклети пушачи и аз си имам, разбира се, запалка с газ. / Не е кой знай каква, но доскоро, едва / тръкнал ѝ камъчето, / лумваше пламъчето .. / Моя мила запалко, / попламти още малко. В. Петров, РП [еа]. Огънят в камината попламтя и изгасна.