ПОПЛЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЛЮ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поплю̀я, ‑ю̀еш, мин. св. поплю̀х, прич. мин. страд. поплю̀т, св. 1. Непрех. Плюя малко. — Слава Богу — заклати цялото си тяло тъщата.. — И Станка, и юнакът засега — тя поплю в пазвата си — са добре. Г. Караславов, ОХ IV, 76. Светците си гледаха спокойно, кандилата си горяха, камбаната си биеше, клисарят поплюваше на пръстите си, гасеше свещите. Ст. Даскалов, БП, 30. — Той е гений, той е талант.. Ако вие го би видели как той се приближава до касата с генералско хладнокръвие, как си поплюва на ръцете и как реже желязото като прясно сирене, то би го целунали. З. Стоянов, ХБ, 146.
2. Прех. Диал. Наплювам (в 1 знач.). Той се навеждаше близо до него [бебето],.. разглеждаше усмихнат малкото му задниче и го поплюваше да не урочаса. М. Кремен, СС, 59. Косю: — Дай де, дай — да светне! Тошо. (чука).. Не хваща... Косю. Поплюй я [праханта], ще хване! Ц. Церковски, ТЗ, 170-171. Ходжата казал още, че когато падне някоя бомба, то Дервиш паша стига само да отиде при нея и да я поплюе, и тя изгубва сичката си сила и са не пуква. НБ, 1877, бр. 61, 240. // За мухи — замърсявам, изцапвам нещо, като снасям яйцата си по него; наплювам (Н. Геров, РБЯ). Мухи поплюли месото. Н. Геров, РБЯ IV, 188.
3. Прех. Диал. Покривам с плюнки, оплювам (Н. Геров, РБЯ). Поплюл си брадата. Н. Геров, РБЯ IV, 188.
4. Непрех. Диал. За болест — проявявам се във вид на пришки; сплювам, побивам, наплювам (Н. Геров, РБЯ). Треската го поплюла по устата. Н. Геров, РБЯ IV, 188. поплювам се, поплюя се страд., възвр. и взаим. от поплювам във 2 и 3 знач.
◊ Не си поплювам. Разг.; Не си поплювам в пазвата (на ръцете, на ръката). Диал. 1. Действам твърдо и решително, без колебания и страх. Всички ме знаеха, че си не поплювам, та щом някой се наканеше да си краде жена — викаха мене. Н. Хайтов, ДР, 7. — Ще отидеш ли [при бирника]? — Ще отиде, ще отиде! Он не си поплюва в пазвата! Бива го — изговориха в един глас мнозина. Н. Попфилипов, БД, 20. — Или брат му, на когото чергата още си стои в затвора, ще да е сторил това, или онзи, Скокльо, който също не си поплюва на ръцете и е готов на всичко за свата си. Б. Обретенов, С, 210. 2. Не се боя от трудности, залавям се без колебание с трудни задачи. — Тоя бой ме сепна. Реших да уча по-усърдно и да докажа на даскалите, че Бялото куче не си поплюва. Кр. Григоров, Р, 67. — Почнали сте вършитба, а? — Почнахме, зер! — поглади брадичката си Трифон.. — Ами! Не си поплюваме на ръцете ние. А. Гуляшки, СВ, 41. 3. Безжалостен съм, не проявявам милост и снизхождение. Той се досещаше, че тия момци вършат нещо опасно и отдалече ги подсещаше да се вардят, защото турците не си поплюват. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 27. — А пък обичам честните българи — добави калугерът.. — За безчестните и аз като Бачо Киро... Той не си поплюва на ръцете, вие го знаете. Д. Марчевски, ДВ, 32.