ПОПЛЮВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЛЮ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от поплювам и от поплювам се. И се обръщат настрана, та поплюват; вардят да не погледнат човек по-напред от поплюването, защото му ставали струпе. БНТв ХII [еа].